spoetry

[bydy]

* * *

Подари ми част от душата си!
Онази,опръскана с кръв,
потопена в катран,
преживяла войни
и заченала буря...
. . . . . . .

Този стар амбулантен търговец,
по чието лице
малки струйки от пот
или дъжд
са копали тунели,
ми предлага латерна,
повтаряща нашата песен...

А ние даже нямаме песен...
Даже нямаме дом...
Даже детско чадърче,
за което да мислим,
че е покрив на дом...
Нямаме...

. . . . . . . .

А е толкова хубаво,
че те моля
за част от душата ти...
Не коя да е ...
А онази,
опръскана с кръв,
потопена в катран...
. . . . . . . . . .

Ще дадеш ли петак
за латерната?
Ще си купим ли песен?
Изчакай ме тук!
Във вестника има обява:
"На разрушения рибен пазар
стар амбулантен търговец
разменя запазени люспи от риба
за запазени детски чадърчета."
Изчакай ме тук!...
Или...

Подари ми част от душата си!
Онази,опръскана с кръв...


За какво ми е всичко,
което побирам във шепа,
ако нямам пейзажа,
за който те моля?...
Само част от душата ти...

. . . . . . . . . . . . .

Онзи стар амбулантен търговец
всъщност продава
нашите вещи...

[triss]

много е тъжно....

[plamen]

Тежести

Натежават телата,
натежават джобовете,
грижите натежават,
греховете натежават.

Ежедневието е натежало
от разговори, сметки, гадости
и равнодушие.

Думите
звучат по-тежко и авторитетно,

шоу-програмите са с по-голяма
тежест
от философията, вярата, литературата.

И, ако кажа, че душите олекват,
ще прозвучи неточно, милозливо,
глупаво -

душите нямат тежест,
не е доказано, че съществуват.

А ми тежи от дъжд на вятър
едно необяснимо нещо,
едно необяснимо нищо -

душата ли е тази тежест?

Дано не е, ще ми олекне.

[triss]

Това все едно е писано точно тук и точно за мен.

Благодаря.

[bydy]

* * *
Неканен,но очакван гост е Този вятър...
Като незрящ мъдрец той помни и повтаря всичко.
Дори,което е забравил си имисля.
Но пак е хубаво...
И пак далеч...
И както казваш,ти,Поете,
пред когото
небето разтваря
вратата си стара,
превръщаме свободата в закон,
който пак ще трябва да нарушаваме...
Но не сме глупци.
И не подаваме без въпроси и другата буза.
И докато мислим "може ли" и "трябва ли",
този,който е пожелал бузата,вероятно се е уморил...
И си е тръгнал...
Но нали не сме глупци и мислим.
А е възможно да е пазил целувка за тази буза...

/От толкова мислене не сме забелязали,
че вратата,на която потропва Този вятър
се е облицовала в паяжини...
Дано
Този вятър
намери пролука!
Дано успее да ни повтори някоя измислена истина...
Защото бузите вече кървят...
От несбъднати целувки.../

[bydy]

Местата,от които идвам са бъдеще неясно.
Но е съвсем реална болката.
/Тя има гвоздеи и чук./

......................................................Прелетия разкош е съвместим,

......................................................но вените се пукат от преяждане

/Тя има гвоздеи и чук./

......................................................На топло в дрехата си пазя змия.

......................................................Компания от таралежи - хулигани

.......................................................................я искаха

.................................................................и беше слаба тя.
/Тя има гвоздеи и чук./

В местата от които идвам неканен гарван гледа строго.
С перо от себе си ще ти напиша стих.

................................................Сега ще ми поставят диагноза,

................................................ще ми предпишат хапчета...

................................................Дори за китките ми ще пришият гривни.

................................................И в случай,че забравиш името ми,

................................................ще го прочиташ върху всеки южен

................................................вятър

................................................или през всяка хладна тишина...
/Тя има гвоздеи и чук./
В местата от които идвам се плези някой,
а приликата с мен е очевидна.
Не е психоза или параноя.
Аз знам-
тя има гвоздеи и чук.
Разсечен е езикът и и гледа строго.

..........................................................В ръцете и краката ми

..........................................................все още зеят белези,

..........................................................чиито кратери изхвърлят

..........................................................заразена вече кръв...


...................................................Но името ми ще е върху всеки южен

...................................................вятър...

...................................................Дори през всяка хладна тишина...

...................................................И само твоето желание да го

...................................................прочиташ

...................................................ще пази всичките места в които съм

...................................................и от които идвам

...................................................макар присъствието...

...................................................На гарван строг...

...................................................Или на змия...
С перо от себеси ще ти напиша стих.

А онзи,който още и се плези
ще и открадне гвоздеите,чука
и в мрака гъст ще се продъни ТЯ!
............................................................

В местата от които идвам
с перо от себе си ти пиша стих...